Забрави греха, забрави светостта – и двете са глупави. Двете заедно са съсипали всички радости на човечеството. Грешният се чувства виновен, оттам и радостта му е погубена. Как можеш да се наслаждаваш на живота, ако непрекъснато се чувстваш виновен, ако все ходиш на църква, за да изповядваш, че си направил тази и онази грешка? Грешка след грешка след грешка… изглежда целият ти живот е изграден само от грехове. Как можеш да живееш с радост? Става невъзможно да изпитваш удоволствие от живота. Ставаш тежък, натоварен. Вината затиска гърдите ти като камък, смазва те, не ти позволява да танцуваш. Как можеш да танцуваш? Как може вината да танцува? Как може вината да пее? Как може вината да обича? Как може вината да живее? И така онзи, който мисли, че прави нещо грешно, е виновен, обременен, мъртъв преди смъртта, вече е погребан.