Трябва да разберем нещо много просто, трудно е да се асимилира, но е много просто: Тялото е отражение на вътрешната енергия на човека, отражение на душата. Състоянието на тялото отразява единствено състоянието на душата ни. Човек може да направи хиляди неща,опитвайки се да промени тялото, но тези неща не променят душата. Човек може да се излекува бързо, за известно време болестта се отдръпва, но след това се връща.

Защото не е имало промяна в източника на болестта. Физическото ни тяло е 1% материя и 99% енергийно поле. И тази енергия е това, което диктува как да се проявява материята. Ако нашата енергия, нивото ни на вибрации е засегнато, се проявява физически в тялото. И да се опитваме да ремонтираме тялото, без поправка на енергийната ни част, след време това се оказва контрапродуктивно.

Това не означава, че не трябва да ходим на традиционната медицина. Предимството на тази медицина е, че ни удължава времето. Операциите, хапчетата, ти дават време, за да откриеш източника на тази болест. Тялото със своята мъдрост, възпалява зоната, за да те обездвижи, да те спре и да се замислиш. А какво правим ние? Вземаме противовъзпалително и започваме да мърдаме, вместо да се замислим: ако тялото ми възпалява тази зона, за да не се мърда, означава, че има причина. И не е физическа причина, а духовна. Например, ако е засегнато коляно, крак, ходило, иска да каже, че пътя, по който вървиш в живота, не е подходящия за теб, затова болката те спира. Всеки инцидент, болест, ситуация е манифестацията на нещо, което вече е прекъснато, счупено, болно, в енергийната част, която съответства на засегнатата зона от тялото.

Ако имаме злополуки, катастрофи, порязвания, повтарящи се препъвания, изгаряне с ютия, на фурната, на тигана, с вряла вода, всичко, абсолютно всичко, каквото ви се случи, също е предизвестие, че има прекъсване на енергийната ни система. В зависимост от засегнатите ни органи или части на тялото, посланието е различно.

Трябва да се научим да слушаме тялото си.

Днес е трудно да си дадем сметка какво бедствие е рака. Четем за средновековните епидемии, за чумата, за лепрата, и можем да си дадем сметка за размерите като знаем как хората са умирали по улиците. Но днес, рака е по-лош, от която и да е епидемия на Земята. Проблема е, че хората влизат вървейки в болниците, и излизат хоризонтално, без никой да вижда това. И не можем да си дадем сметка за броя хора, които умират всяка година от рак, абсолютно безмълвно, безшумно. В действителност системата е безшумна.