Имам си аз внученце едничко малко слънчево момченце,винаги засмяна хубавка, душичка. Чакахме го дълго,трудничко на мама беше,но роди се и изчезна всяка болка и въздишка. Щом го видиш и забравяш всичко, той единствен е най- важен във света. За него оставяме и работа и гости, не спим по цели нощи. Той е нашият герой, яде расте и вече гука, граца и се смей.Усмихва се на всички дружелюбно,златно слънчево дете,гледаме го всички,като писано яйце. Всеки ден по нещо ново прави,мама,баба казва,бръмка то с езиче и посяга с малките ръчички за косата да се хване,дърпа и не пуска нищо,че боли мама ще търпи. Зъбки вече то нарежда и пръсчета гризе,всичко през устичката минава, там се опознава. Песничките той обича, слушка ги в захлас и с ръчичките преплясква в такт. Банята от малък си я иска,във водичката е като рибка,но излезне ли надава вик,а пък е такъв гладник,млякото не може да дочака. После спинка като зайче,иска някой да го гушка. Разходките много му харесват,не го плаши ни студ, ни мраз,животинките гледка в захлас. Дядовците много той обича и компания си правят те,дърпа им очилата,посяга за калпака,но от всичко наи-обича кабелите той да пипа. Техниката го влече,от телевизора се не отделя какво ли му разбира. Вече се опитва да пълзи