здравеите приатели не се оплаквам . искам да ви разказа за един ден на инвалида . ставане сутрин . спомоста на зовека до него ако има такав си прави кафе и закуска ако е сам се справа както може . за да си купи хлаб и храна трабва накои да го придружи до магазина . ако нама кои се опитва да се справи сам . трабва да отиде при лекара си . обажда се на накои да го заведе и варне . след това си купува лекарства те са месеза . като доиде време за пенсиа пак трабва да се помоли на накои да го придружи до банкатаи след това да му помогне да си плати сметките . ако на,ма човек до себе си си стои в касти по зал ден и да гледа телевиа . и човека до него става придружител нно никои не му пласта за това . да има програми за асистенти но парите не стигат и ако не попадне в списака сам се оправа . много е болезнено да си в тежест на хората до тебе . мили приатели писа това за ви ракажа за моа ден . и днес не ме одобриха за да имам личен асистент . но моа сапруг ходи на много места вместо мен или с мен . тои става сутри прави кафе и закуска и по зал ден е с мене . много сам благодарна че тои е до мене . и в касти и наван .от както се разболах тои непекаснато е с мене . но никои не му пласта за това . когато го мана в касти си стоа и гледам телевизиа . или се опитвам да плета но много барзо се изморавам . . .много хора има в моето положение . и никои не ни помага с нисто . ние не сме виновни че сме инвалиди .ние сме затворнизи с доживотна присада . и састо хората на тамно които никои не иска да вижда . като минат покраи нас чукат на дарво но на всеки може да се случи да попадне в насето положение . . благодара на човека до мен и на приателите радвам се че се запознахме и можем да си писем . приатен ден