За мен: Ти искаш да съм твоя... Но знаеш ли, че няма да е лесно да ме задържиш при себе си?Не е достатъчно да дойдеш при мен, когато съм изстинала от напразно очакване... да ме стоплиш с машинална прегръдка... да ме засипеш с цветни обещания в сапунени мехури... да ме хванеш за ръка и да ме поведеш нанякъде... да ме наречеш"своя" и с това да приключиш... Искаш да ме имаш... Но разбираш ли, че трябва да ме привлечеш по-силно, отколкото ме привлича лятото?Да ме милваш по-нежно, отколкото слънцето гали морските вълни сутрин... да се съзтезаваш за любовта ми с пеперудите, с цъфналите липи, със златистите залези? Искаш да ме притежаваш... Но осъзнаваш ли, че не може просто да ме оковеш с вериги, да ме затвориш, да ме опитомиш?Аз съм дете на поривистите ветрове и дори да ме хванеш, се изплъзвам през пръстите ти... хвърлям прах в очите ти... заличавам стъпките ти по пясъка... Искаш да съм с теб... Но ще издържиш ли да понесем заедно всички зимни виелици?Да си до мен дори в тъмното... да не се разтопиш от поройните дъждове... да си силен като вековен дъб, когато задухат бурите на съмненията ми, когато тъмни облаци закрият истината... да държиш на любовта толкова силно, колкото силни са клетвите ти... да не си тръгнеш тихо, незабелязан, в някое мъгливо утро, преди да съм се събудила? Искаш ме... Но заедно с мен, ще влязат в живота ти и пясъчните ми кули, и мълчаливите лунни нощи, и страхът ми от призраците на миналото, от сланите, от умиращите птици... Ще се раждам с всеки изгрев и ще бъда твоя... но паднат ли завесите на мрака, ще се изпарявам, ще ставам безплътна, ще съм ничия и никъде... Искай ме, но знай, че съм привързана към светлината с тънка бледорозова паяжина, обсипана със сребристи капчици роса... И скъсаш ли тая връзка... аз ще залинея, ще повяхна, няма да съм никога вече същата... ще си отида, не само от теб, но и от света! Ти искаше да съм твоя... С хъс ме преследваше.... бях заветната ти цел... Искаш ли ме още... ?