Petar Patsev

ПРЕГРЪЩАМ ТЕ

Прегръщам те понякога в съня си,
на яве също често те прегръщам,
усмихвам се и търся те в деня си,
на твоята усмивка аз отвръщам!

Не бих могъл дори да си представя,
че тази нощ без теб ще си замине,
за нас постлала тънко, меко ложе,
шепа щастие в очите ти любими!

Такъв живот на мене ми е нужен,
такива стъпки и шепоти във мрака,
една душа, с усмивка те прегръща
и теб единствено в съня си чака!

Петър Пацев

Привет, мои читатели и мои приятели!
Ако не сте си купили най-новата ми книга с любовна и еротична поезия, побързайте!

Тя ще ви отведе в лабиринта на емоции и чувства, които сте преживели или преживявате!
Какво е любов, е най-странния, но и най-логичния въпрос, който сигурно и вие сте си задавали или задавате!

И не забравяйте!!! Средствата давам за болен, крайно нуждаещ се човек от нашата помощ!

Изпращам с автогарф по "Еконт" или "Спиди". Пишете ми на "лични" за поръчка!

Моля, който желае, нека я разпространи!

ЛЮБОВ В СЪРЦЕТО ПАЗЯ

Не влизам на никой в живота,
нито се бъркам в душата му,
всеки e прав за себе си,
аз не съм адвоката му!

Не влизам на никой в утрото,
не търся в него най-лошото,
всеки е малка вселена,
далеч стоя и от пошлото!

С доброто посрещам човека,
търся топлина в очите му,
щастлива е моята душа,
щом докосне мечтите му!

Не влизам на никой в живота,
никого не мога да мразя,
с любов роден е човекът
и аз в сърцето я пазя!

Петър Пацев

Добро утро, читатели мои и приятели!
Сигурно скоро няма да ме "видите" тук или да прочетете нови мои стихове, но ... това е живота!
Все пак, ако някои от вас желаят да притежават най-новата ми книга с поезия, или някоя от другите ми книги, които са на профила, моля да ми пишат на съобщения!
Изпращам по "Еконт" или "Спиди" с автограф!
Така ще помогнете и на един нуждаещ се болен човек!

ЮЛСКИ ДЕН

Обяд е, синкаво небе…
Слънцето гальовно ме припича,
на пейката поседнал със кафе,
мислите отново ме увличат.

В градинката е тихо, кротко,
само птици пеят в дървесата…
Играе кученце самотно,
гълъби се къпят на чешмата.

Красив е този юлски ден,
отпивам глътката кафе и чакам,
да дойде радостта при мен,
едно дете с усмивка ме закача.

Обяд е, синкаво небе…
И само птици пеят в дървесата.
На пейката поседнал със кафе,
дете съм пак…играя си с децата.

Петър Пацев

Да! Книгата ми с любовна и еротична поезия вече е факт! Тя е в ръце ми! Радвам се разбира се! Половин година ми отне да я подготвя и издам!

Благодаря на издателство "Многоточие" за професионално свършената работа!

Благодаря и на сина си, който направи невероятни корици! За да видите ефекта им, трябва да имате книгата в оригинал. По фейсбук е далеч от истината!

Благодаря и на жената от Бургас, която предпочете да остане анонимна, но ми помогна финансово да издам книгата!

От продажбата ѝ, парите ще отидат за операция на болен човек! Въпреки, че ми се искаше, да издам след време, следващата си книга с гражданска поезия!

Изпращам с автограф по "Еконт" и "Спиди". Желаещите читатели да ми пишат на "съобщения".

АПОТЕОЗ

Животът ми е низ от трудности
в миналото и до днес,
сътворих и много глупости,
но останах си със чест!

Обичам хората и времето
през, което съм живял,
в утрото създал поемите,
цели нощи съм мечтал!

Не остана много, за да мисля,
как, защо, да продължа,
душата с обич да пречистя,
да съм птица, да летя!

Искам само да остана същия,
нямам страх и оцелях,
ръце протегнал за насъщния,
никога не полудях!

И нека в залеза на дните ми
да остана трубадур,
радостни да са сълзите ми
и по детски да съм щур!

Петър Пацев

НАЛЕЙ, КРЪЧМАРЮ

Налей, кръчмарю,
в чашата голяма,
налей ми от сърце,
пиян дано накрай забравя
ужасните си грехове!

Налей, кръчмарю,
тази вечер,
пий за моята вина,
за своята любов обречена
аз плащам скъпата цена!

Налей, кръчмарю,
горчиво вино,
нека силно да е то,
за обичта ми непростимо
страдах и мечтах в едно!

Налей, кръчмарю,
за пореден път,
налей ми от сърце,
че тъй самотен е светът
и скръбно моето лице!

Петър Пацев

ЛИРИЧНО

Искам да те милвам с поглед
и да си моя само – във нощта,
да целувам очите ти засмени,
да ти шепна хубави неща!

Жена с обич изтъкана!
Нощта е сводница незрима!
Макар и грешен ще те поведа,
към моето легло – любима!

И ще потънем в дива страст,
докоснали тела горещи,
а Господ цяла нощ ще е със нас,
запалил две големи свещи!

Петър Пацев

НЕБЕСНИ СВЕТЛИНИ

Погледни в очите ми – те казват всичко!
Чуй сърцето ми - всеки пулс e искра!
Почувствай душата ми – птица запяла!
Хвани ръцете ми, ще усетиш топлина!

Всичко в този свят е хубаво, истинско,
щом няма фалш, а радост, добрини!
Потокът на времето изми сълзите ми,
превърна ги в малки, небесни светлини!

Аз съм твоята страст и твоята радост,
но съм и едно бодливо трънче забито!
Ти си моята мисия тук, на земята,
реката дълбока си, аз – твое корито!

Петър Пацев

ПОЖЕЛАНИЕ

Освободи от грижите душата си
и ще ти стане много леко, леко...
Демоните отпъди в главата си
и крилата ще летиш далеко.

Нов ден и ново бъдеще те чакат,
и нови светли, бели висини.
В този свят, не давай да те мачкат,
красивото във себе си пази!

Обичай силно и ще си обичана!
Едничка цветна радост е за теб!
Душата ти, с любов ще е обкичена,
вълшебен стих от Шекспиров сонет!

Петър Пацев

ЧЕРЕШКИ

Сред градина от череши,
със черешки си закичена,
Боже колко си красива
и от мене си обичана!

А усмивката ти гали,
всяка птичка и тревички
и във мене тя разпали
чувства нови, романтични!

Сред градина от череши,
със черешки си закичена,
колко радост във очите ти
и любов към теб затичана!

Петър Пацев

ИДЕАЛЪТ

Рисувам те нощем с топли гърди,
физически отдавна изгубена.
Идеалът красив живее във мен,
усмихната, млада, жадувана…

Така боледувам години наред,
болката стене тихо в душата,
мечтана си ти, тръпка във мен,
а всъщност изгубих жената.

В редките срещи, в немощен блян,
нощта косите си тежки разплита,
целувам те нежно, желана от мен
като лунния лъч си извита.

Но страх и съмнение, стрес и тъга,
погубват красивите мигове,
отдавна те няма жената до мен,
жива си само във стихове!

Петър Пацев

НЕ СЪМ БЕЗГРЕШЕН

Знам, че съм допуснал много грешки!
Безгрешен си остава само бог!
А грешките ми са съвсем човешки:
от страст и болка, от нежност и любов!

За грешките ми никой не прощава,
дори безокото и смръщено небе!
Жена залюбих, усмихната, пленява,
после ме захвърли, нямала сърце!

Приятел верен, смятах, вече имам
и тайните си мисли с него споделих,
със удар във гърба - нечакан, силен,
той нож коварно дълбоко ми заби!

Раздавах себе си без страх, без жалост,
виното и хляба - със всеки споделих,
раздавах тъй и буйната си младост
и никога за нищо аз не съжалих!

Знам, че съм допуснал много грешки!
Безгрешен си остава само Бог!
Не търся прошка в злобата човешка,
а търся вяра, надежда и любов!

Петър Пацев

ЖЕНА В ЧЕРВЕНО

Когато видях те в червено,
сякаш бе мак – разцъфтяла;
усмихната, плаха и нежна,
вместо пламък бе засияла!

Докосна..., опари сърцето,
срина се моя, стария свят!
Усмивката... нещо, което
друга няма в нашия град!

Занемях…, останах без думи,
сякаш бе мак - разцъфтяла,
когато видях те в червено,
тъй красива и тъй засияла!

Петър Пацев

Най-новата ми книга, която ще излезе от печат всеки момент.
Уважаеми читатели, с тази моя поетична книга, искам да предизвикам любопитството ви, да усетите с душите и сърцата си споделените емоции и чувства във всяко едно стихотворение, да ви развълнувам, да ви накарам да съприживеете любовта такава, каквато я усещам аз и такава, каквато я усеща всеки в себе си!
Какво е любов?! Всъщност отговор нямам! Може би това е онази магия, която ни възвисява, която ни прави добри и истински! Кара ни да вярваме в нея и понякога да правим чудеса!
От автора

НЕСЛУЧАЙНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Няма дъжд!
Моите устни не лепнат по твоите!
Знам! За тебе съм чужд!
Стара картина с кафето и розите!

Няма дъжд!
Небето смълчано изсъхна до дъно!
Аз, случайният мъж,
пиех те жадно, най-сладкото вино!

Няма дъжд!
Остана единствено любовна тъга!
Как реши изведнъж,
всеки поглед за теб да е само игра?

Няма дъжд!
Моите устни не лепнат по твоите!
Няма смачкана ръж!
И приказка няма! Няма и полети!

Петър Пацев

Художник - Христо Панев

ДЕН НА ПРИЯТЕЛСТВОТО

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ!

ПРИЯТЕЛСТВО

Какво е приятел, без когото не мога,
когото обичам, когото тревожа,
дали е съдба или пък случайност,
дали самота или просто потайност?!

Изправен пред тази нелека дилема,
аз често се питам дали да поема
по пътя, по-който да стигна до него,
приятел достоен, не мисля, приех го!

Така съм устроен, да търся доброто,
ръка да подавам, гърбът си на злото,
да бъда полезен щом има нужда,
в радост и болка дори да е чужда!

Какво е приятел?...Човек за Човека!
Напук на бедата, на глупост проклета!
Какво ни остава в живота изнервен?...
Да бъдем добри, приятели верни!

Петър Пацев

2 ЮНИ - ПОКЛОН ПРЕД ПОДВИГА НА БОТЕВ!

НА БОТЕВ

Не знам какво да си мисля…
Името твое е чест!
Уж горд съм, а всъщност - потресен,
кланят се хора без чест!

Герой, някой казват, други - смелчага,
трети, поет - фанатик,
а ти си мечтател, боец не за слава,
за туй, може би, си велик!

С твоето верую хвалят се много,
по кръчмите пеят, крещят...,
а други се бият в гърдите „юнашки“,
но щом отрезнеят - мълчат!

Не знам какво да си мисля…
Безсмъртният път си поел!
Окови прегазил в живота погазен -
главата си горда не свел!

Петър Пацев