Здравей,Любов!Не стой на прага на моята душа!Студено е навън.Ще те посрещна.Влез и поседни!Добре дошла...макар и неочаквана,макар и закъсняла!
Не съм те търсила,сама дойде.Защо?След толкова години...Виж косите ми - животът в тях вече сребърни нишки вплита.Лицето ми виж...очите пак греят,но всяка тъжна минута там е оставила бръчка - следа...
Защо дойде?Човек не те ли среща само в младостта си?При мен е вече есен...няма ли да ти е студено?
Препускайки след житейските проблеми забравих те,даже спрях да вярвам в теб...няма да отричам.А цял живот съм искала да обичам!
Малко се страхувам.Сега е есен,после зима...Отчаяно ще искам да останеш,но ще мога ли аз да те съхраня?Дали от твоята прегръдка няма да боли?Но не!Същата си ,която помня...
Толкова си крехка и нежна!Но караш в душата ми да бушуват ветрове.Добро и зло се борят за превес...
Сърцето ми - вълна огромна,ще ме погълне всеки миг!
Ти ангел караш ме да бъда...да живея далеч от грях и суета.После в дявол ме превръщаш - в ада да горя...
Ако те прегърна...реки от лава трябва да пресичам,след мен навярно ще изгаря всеки мост...И аз обречена ще бъда да обичам!
Дали в молитвите си да те споменавам...да стоиш някъде далеч от мен?Или тихо да прошепвам:"Господи,да остане с мен!С тази болка нека да умра!"
С Дявола ще сключа сделка само да те изживея пак!И когато усетя онази греховна сладост без страх ще промълвя: "О миг,поспри!Ти тъй си хубав!"
Ела Любов!Ела да те прегърна!Макар да знам,че след твоята прегръдка аз в грешница ще се превърна...
R/Y