Живяло някога бедно семейство. Имали прекрасно момиченце на име Мия. Те били много бедни, живеели в една колибка, близо до гората пълно с горски ягоди. Мия обожавала ягодите, но не горските.
Тя все си мислела, че няма да може да вкуса такава голяма ягода, която сънувала всяка нощ. Един ден, когато, както винаги се разхождала в гората си приказвала, че когато хапне от ягодите на мечтите си иска да стане безсмъртна с такава сила, да може да помага на бедни деца, като нея. В това време дошла феята на чудесата, чула Мия какво си говори сама, много се натъжила, казала си, че ако наистина тя успее да си купи от ягодите ще я дари с такава сила. Но това изглеждало невъзможно, защото те нямали нито монета дори за хляб. Веднъж в годината можели да ходят в града да пазаруват, а през останалото време се хранели с горски растения и ловували. Улова не винаги бил успешен. Рядко баща и носел месо вкъщи. Един ден Фрикс, бащата на Мия, се прибирал доволен от лов и решил да мине през града, за да види колко струват ягодите, които дъщеря и толкова много искала да вкуса. Отишъл, но какво да види, те били много скъпи, затова направил замяна със заека, който бил уловил по време на лова. Прибрал се Фрикс. Мия като видяла ягодите много се зарадвала. Веднага изяла желаната ягода и постигнала своята мечта.