Моята родина

За всеки човек родината е тази земя, в коята той се е родил, проходил, проговорил и изрекъл най-скъпата дума „мамо”. Родният край е свързан с най-близките, с приятели, със свидни спомени, които остават в сърцето му за цял живот.
В България се разграничават 7 отделни културни области – Добруджанска, Родопска, Пиринска, Северняшка, Странджанска, Тракийска и Шопска.
Моята родина – Добруджа, за някой си чужд може да е някакъв край от света, за който никой не знае и не се интересува, но тя също има свое минало и своя история, която Добруджанците са запазили и продължават да предават традициите си поколения наред.
Добруджа е носител на уникална самобитност и специфични характеристики. При формирането на отличителни белези на културните области в миналото, наред с обичаите, музикалните инструменти, песните, поговорките и езиковите особености, традиционните костюми в различните фолклорни области се наложили като значим етническо-определящ и социално-разграничаващ фактор. Народното облекло се приемало не само за символ на принадлежност към вяра и език, а и като своеобразен документ за самоличност на отделния индивид и свидетелство за културната история на даденото населено място. Днес познанието за бита и фолклора на родния ни край, най-често придобито от разказите, спомените и вещите на нашите баби и дядовци, заздравява емоционалната ни връзка със земята и с всичко, що е достойно да носи пред себе си думата „българско“.
Добруджа, наречено още житният край дава етнографска картина на половин България и наред с предимството си да е сред най-богатите в материално отношение, е и с процъфтяващ духовен и културен живот. Това оставя своя отпечатък и върху добруджанската носия.. За Добруджа, подобно на останалите фолклорни области, е характерно разделението на семеен, социален, възрастов и обреден принцип. Някои видове празнични носии като например лазарските се отличават съществено от същите в другите краища на България. Украсата на добруджанските е впечатляваща – изработени са от синчани, сребърни накити, а цветовото съчетание е типично само за североизточните части на равнината. Акцентите в булчинските украси на дрехите също са специфични, а булото е червено, за да предпазва от злото. Традицията повелява булката да има две ризи, едната от които е с незавършена бродерия, тъй като според народните вярвания многото хубост привлича лошите очи. Незавършената риза бабите считат за недостатък, кусур, който отблъсква злите сили.
Някои връхни дрехи у добруджанските мъже и жени си приличат по кройка, цвят и название,а разлика може да се открие само в по-богатата украса на женските одежди. Те обикновено представляват червен сукман с бродерия или пола с елече; дълга бяла риза от памучен плат; вълнена престилка, най-често черна и с бродерия; жълта кърпа или шапка, т.н. качуло, което наподобява гребен на петел.
Мъжката носия е от т.н. тип „белодрешна“, който се състои от бяла риза, тесни крачоли от бял вълнен плат, червен вълнен пояс, цървули и черен калпак.
Ако се сравнят народните носии на Добруджанците с облеклата на другите културни региони, ще се забележи, че червеният цвят преобладава при Добруджанското народно облекло. Носели червено, защото вярвали, че това е цветът, който асоциира великолепието, вярвали, че това е цветът на кръвта, на Христосовото възкресение, както и, че предпазва от злото.