Slaveya Slavcheva

Колко струват мечтите ви, момичета? Питам, защото се озовах на място, което принципно е много неприсъщо за мен - да кажем, един от най-елитните клубове в София. Ако не ме бяха извели, нямаше да попадна тук, защото определено не е "Моето място". Пълно е с лъскави жени - коси, устни, гърди, сякаш прелиствам последния брой на модерно списание - д-р Енчев е натрупал бая пари Всичко е Номер 1 - като по калъп - прически, обувки, дрехи, зъби блестят. Само че, знаете ли какъв е проблемът или поне за мен - малко трудно ги различавам, защото са като от матрица, от калъп. Наложи се да отида до тоалетната и като се върнах, какво да видя, ами то еднакво навсякъде ..
Всички са като корица на списание, но без емоция, без спонтанност, без индивидуалност. Никой не се забавлява истински, всеки позира. С времето задръжките падат, заедно с обема на прическите и плътността на червилата. Всеки следващ коктейл сваля по една маска и накрая, след като гримът е отмит и алкохолът е разтворил позата, след като са калкулирани сметките от колите, силикона, ботокса, екстеншъните и корекциите, както и всичко, което не искам и да знам какво точно е ...се стига до въпроса : " Ама ти сега щастлива ли си, обичана ли си, за какво мечтаеш ..." и знаете ли , независимо от колата в автопарка отпред, от всичките опити да преборим времето с иновациите на технологиите и медицината ... дълбоко в себе си, куклите Барби се стремят към едно : Да обичат и да бъдат обичани ...толкова е простичко всъщност, независимо от това, колко лъскави обвивки има ...еднакви сме и се стремим към едно - единственото, за което се пишат песни, книги и което осмисля живота ни.И колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре. Наздраве за истинските неща , истинските хора и емоции, които са на изчезване ...