За приятелите, с любов !Притча.
По дълъг път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени.Стигнали до оазис: красиви порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.
- Къде се намираме?-попитал пътешественикът пазача на портата.
- Това е раят. Можеш да влезеш и да си починеш истински....
- Има ли вода?
- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
- А ще ми дадат ли храна?
- Колкото поискаш.
- А кучето?
- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане навън.
Пътникът продължил нататък. Скоро стигнал до друг оазис.
- Може ли да пием вода някъде тук?-попитал човекът пазача.
- Да, на двора има кладенец.
- А кучето ми?
- Да, до кладенеца има поилка.
- А дали имате малко храна?
- Да, ще се намери.
- А за кучето?
- Ще се намери нещо.
- Къде се намираме?
- Това е раят.
- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди малко, ми каза, че раят е там.
- Лъже! Там е адът.
- Но защо търпите това?
- Те са много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.