Жоро Георгиев

1000 КАЛИНКИ - ПРИТЧА ЗА ИЗПЛЪЗВАЩИЯ СЕ МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ ЖИВОТ

автор: Даринка Янева


Животът тече неспирно и неуморимо, дори за миг не забавя своя ход. Трябва да се научим да тичаме заедно с него, да следваме неговото темпо, за да не ни погълне сивотата на ежедневието.

Тази неделна сутрин не беше като другите. Събудих се рано и със странното усещане, че пропускам нещо, нещо достатъчно значимо и съществено. Направих си ароматно кафе и докато си наливах в чашата, ароматът му събуди в мен прекрасен спомен за една случка, която се случи през изминалата седмица.

Докато бързах към клиниката за работа, стиснала в едната ръка чаша с кафе, а в другата - папки, се препънах до една жива ограда. Цялата се олях с кафе, но докато събирах документите, които се бяха разпилели по тротоара, забелязах, че храстите бяха някaк странно почервенели. Приближих се по-близо, за да ги огледам. По листата бяха накацали толкова много калинки, сякaш бяха хиляди. Толкова малки и прекрасни.

На лицето ми изгря усмивка. Пуснах телевизора. В едно предаване беше гост една много интересна личност, мъж на около 60. Говореше за това как пропиляваме времето си.
- Мога да поспоря с вас, че сте твърде заети на работа –каза той. - Дори да ви плащат добре. Но нима за тези пари вие продавате живота си? Помислете си, колко време прекарвате с любимите и близките ви хора. Не ви вярвам, че ви се налага да работите през цялото време, за да свържете двата края. Работите, за да удовлетворите вашите материални желания. Но знайте, че това е порочен кръг – колкото повече пари имате, толкова по-ненаситни ставате, а времето ви се топи безвъзвратно.

Нямах навика да гледам предавания. Но този човек ме заинтригува. Заговори за това как човек живеел средно по 75 години. И как всеки от нас има около 3900 недели общо в живота си.
Замислих се на мен колко недели ми остават. Сега бях на 50. Изчисленията показаха, че отминали 2900, но ми предстояха още около 1000 недели. Това ме стъписа. Животът ми се бе изтърколил, аз самата не си давах сметка за това, докато тази сутрин този непознат не ме отрезви.

Облякох се набързо и излязох. Близо до нас имаше магазинче за цветя и сувенири. Купих оттам 1000 малки дървени калинки, по една за всяка предстояща неделя оттук нататък. Прибрах се набързо. Изсипах калинките в един стъклен буркан. Направих закуска и още кафе и ги поднесох на моя съпруг, заедно с една от калинките. Той се усмихна. Знаеше, че постоянно в главата ми се въртяха налудничави идеи. В погледа му се четеше любопитство за това, което бях намислила.

- Да не си събрала калинките на връщане от работа? – пошегува се той.
- Да, събрах 1000, по една за всяка следваща неделя в нашия живот. - И една по една ще отлетят от буркана. За съжаление! – странна горчилка се надигна в мен. – Искаш ли да направим останалите ни недели незабравими?

* * *

С всяка изминала седмица калинките в буркана намаляваха, а прекрасните спомени с моя съпруг се множаха. Всяка следваща отлетяла калинка ми напомняше кои са наистина стойностните неща в моя живот.
Тази сутрин извадих последната калинка. Сложих я в чинийката с бисквити и я поднесох на моя съпруг. Всяка следваща неделя ще е незабравим подарък в нашия живот.
Днес децата ни дойдоха на гости с внуците. Знаете ли какво ни донесоха като подарък? Хиляда калинки ...

Добро утро

Пясъка ни е много интересен !!

Малка розходчица !!!

И малко страст !!!