Светлена Савянова

Студен и сух е небосвода.Наблизо зимата сама стои, засрамена, пред входа и все не влиза у дома...Сред мътен ноемврийски здрач вървят като слепци върбите,но без тояжки и водач.Аз подозирам тая зима,че носи чудеса в чувал...затъкнала звездичка в разрошените си коси от студ...

Пожелавам ви да бъдете докоснати с любов и усмивка. Да вдъхнете нежност на любим човек... Да подарите парченце от душата си на някого.. Да помечтаете малко... Да посрещате и изпратите деня с този, с който желаете да бъдете... А, и да не забравяте, че ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.... Не чакайте!

Честит Благовец на всички !
Да ви застигат само добри новини! Ден за ястия от риба и блага дума...На този ден се става рано, за да е богата годината...Бъдете здрави и гледайте от слънчевата и веселата страна на нещата винаги!

Всеки човек, който срещаш, е по-добър от теб в нещо...

Хората все си мислят, че най-болезненото нещо в живота е да загубиш някого, когото цениш. Истината е, че най-болезнено е да загубиш себе си, докато оценяваш някой твърде високо, забравяйки, че ти също си специален!

Не целувам ръце, които са ми удряли шамари...

Месец на празниците!Декември е уют. Кори от портокали. Пукащи дърва. Запалени свещи. Червено вино. Понякога розе. Тихо пиано. Вълнен шал и дебели чорапи. Първи сняг. Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора.Подаръци. Изненади. Срещи. Топло мляко с канела. Писма картички. Очакване. Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците, в очите. Светлини.....Дано живота на всички е весел и празничен!

Самоунищожението е заложено в природата ни....

Всичко е изгубено, ако лошите хора се вземат за пример, а добрите - за подигравка....

Най - шантавото е когато овцата снесе яйце, от което се излюпи крава с говорен дефект.....

Всеки ден влизаме във Интернет. Сядаме, включваме компютъра и започваме някакъв друг живот... и близък и различен от реалния. Едни влизат само за забавление, други за да прогонят самотата, едни просто разглеждат снимки, други за да излеят злобата и омразата си, едни публикуват и четат поезия, други търсят интересни статуси, едни пишат единствено за политика (като че ли това е най-важното в живота), други споделят радостите и болките си, едни са щастливи, други тъжни... Тук прекарваме една не малка част от живота си и много често си казваме, че ще спрем това... но нещо ни задържа... или някой.

Пожелавам ви приятна вечер.. Нека е изпълнена с много щастливи моменти.. Имайте мига, който спира дъха.. Споделете обичта с любимите ви хора.. Винаги гледайте от слънчевата страна на живота.. Подарявам ви хиляди усмивки, за да ви е страхотно.. Изпращам ви и много Любов, за да не забравяте да обичате! Да отворим сърцата си за вълшебството, да се обичаме повече и да имаме силата да сътворяваме по едно малко чудо всеки ден.. една усмивка, едно добро дело, един топъл жест. Винаги има път напред.. не се обръщайте назад! Отделяйте време за себе си и за хората, които обичате.. Бъдете Здрави, безкрайно Щастливи и много Обичани..

Само времето не си губи времето.....все си мислим, че имаме страшно много време, а всъщност всичко, което имаме, е днес, сега, този миг.....

А животът има смисъл, ако правиш добрини. Или когато срещнеш добър човек, да си измиеш душата и да продължиш..

Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!

Простите неща
Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас - мислите, чувствата прости,
вас - неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като "храня се", "дишам", "пия",
вас - съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.
Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безрасъдно във времето прежно
настрани съм отхвърля небрежно
сте се бутали тайно със лакът-
"Как се прави на умен глупакът...
"И така е - човек да подбира
сред това дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -
лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.
В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава.
-Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй което ти казва сърцето...В.Петров