♡ ❤ ❣ ❥ Татяна ♡ ❤ ❣ ❥

САМОТА
,,Сама ли си?"-попита ме морето,
,,Сама съм"-отговорих смело аз
,,но братя са ми ветровете
и ехото ми е сестра."
,,Сама ли си?"-попита планината.
,,Сама съм"-и отвърнах без тъга
,,но моята самотност е крилата.
И силна съм затуй,че съм сама."
Сама заспивам всяка хладна вечер,
на утрото осъмвам пак така.
И скитам,от кога не помня вече,
из улици-пустини все сама.
Сама съм...А пък всички са по двама
сама съм-в този сам живот.
Краката ми,от тръни изподрани,
са свикнали сами да дирят брод.
Сама съм тази вечер вън на двора,
сама е явно моята съдба.
В очите ми е хладната умора-
И тая нощ дошла е пак сама.
,,Сама ли си?"-попита ме луната
,,Сама съм..."-бършех своите сълзи
,,Сама е много често светлината,
но побеждава хиляди тъми."