مطر   حب

По залез

Напълних погледа си с късен залез.
Във мислите запазих светлина.
По залез всичките стрелки са спряли
в окръжности от пълна тишина.

По залез всичките дървета
в душите си са плачещи върби,
осеяли последната пътека
със нежност от притихнали сълзи.

Намерих спомените си във времето,
преди да стане сребърна нощта.
По залез цялата Вселена
е миг, потънал в любовта.

По залез дланите полека
докосват края на деня.
Лъчите са безкрайно меки...
Душата ми сега е топлина.