"Вземете 500 грама бисквитки . Добавете 200 грама гр.лешници и 150 гр.бадеми. Сега вече знаете колко са 850 грама. А знаете ли как се обичат 850 грама? Обичат се със свито сърце и стиснати зъби. Без въпроси, без планове, без мечти, без очаквания. 850 грама се обичат по начина, по който се гледа страшен филм - със скрити зад дланите очи, които надничат през тънък процеп между пръстите. Сякаш така филмът е по-малко ужасяващ, сякаш полувидяното не предизвиква чак такива тръпки и от него косите ти не настръхват със същата сила. 850 грама живот са една голяма въпросителна и една вцепенена майка с предпазливо сърце. 850 грама живот са колело, което може да тръгне във всяка една посока. А по пътя нагоре, знаем, дишането е най-тежко. Пред 850 грама в стъклена кутия си повтаряш само, че не трябва да плачеш, че не трябва да усещат твоята слабост. Защото ти си техният оптимизъм, ти си глътката въздух, която липсва. Ти си целият им свят. Или поне до вчера е било така. А днес стоиш, с напоени в дезинфектант ръце, и тихо пееш "Зайченцето бяло". Просто нищо по-жизнеутвърждаващо не ти хрумва.
Представете си как утре съвсем внезапно се събуждате на друга планета - без предупреждение, без кислороден апарат, без предварителна подготовка, с неприспособени към местната атмосфера дробове. Каква по-голяма победа от това да оцелееш. Какво по-голямо чудо от равномерното дишане и учебникарското лъб-дъб на сърцето.
Животът е вълшебство, а вълшебството не е нищо друго освен съвършен наниз от благоприятно стекли се обстоятелства. Знаете ли каква невъобразимо голяма и важна част от съществуването ни може да виси на тънката струна на случайността. Да се дължи на това да се родиш в подходящото време и на подходящото място. На
- такси, което идва навреме
- на слаб трафик по софийските улици
- на професионалист, който те посреща по най-добрия начин с оглед на ситуацията, и екип, който се грижи за теб, докато си готов за новия свят
- на нужната апаратура и специалисти, до които - по дяволите! - не всички имат достъп
И на СЕМЕЙСТВО и приятели, които да бъдат до теб през цялото време...
И ако утре тръгнете да подценявате някого, само си помислете, че може да е победител в подобна гигантска битка. Борци за живот от първата глъдка въздух.” Незнам кой е автора, но го е казал много точно. 17 ноември - Световният ден на недоносените деца .