Легенда за Луната...
Луната, казваш ти - била момиче?
Не вярвам... А и как ли бих могъл.
Човече, чух го в песента на птиче!
В гората, там под северния хълм.
Едно, такова дребничко юначе,
се сборваше с уж, гъстите мъгли.
И аз видях душата си - да плаче,
безпомощна светът да промени.
Девойката била красива, много,
а с мъдростта прехласвала града,
пак там, съдбата и довела... него
на знатните велможи, гордостта.
И обичта им грейнала тъй жарко,
прегърнало се слънцето с небе,
а зимата била отново - малкото,
откриващо се в приказки дете!
Но както често става и за жалост,
тя, всъщност си останала мечта,
велможите не скланяли нахалост
жълтици да блестят из бедността.
Дом вдигнала си мъката във нея,
несгода бил живота, зов - смъртта.
И през сълзи, добрата, малка фея,
да свети, я, превърнала в... луна!
***
Сега повярвах, даже ме разплака!
Да, истина е, слушах те - в захлас!
Помни поуката, че любовта е сляпа,
но ти я викай... не снишавай глас!
Ангел Колев