"Обаче шамбеланът доби мрачен вид, коленичи до джудженцето и сложи ръка на сърцето му. А след няколко мига сви рамене, изправи се, направи нисък поклон пред инфантата и каза:
— Mi bella princessa, вашето смешно джудженце никога вече няма да танцува пак. Жалко, защото е толкова грозно, че би могло да накара краля да се усмихне.
— А защо няма вече да танцува? — запита със смях инфантата.
— Защото му се е пръснало сърцето — отговори шамбеланът.
Инфантата се начумери и нежните й устни, които приличаха на листенца от роза, се свиха с прелестно пренебрежение.
— Нека занапред, тия, които идват да играят с мен, да нямат сърца! — извика тя и изтича в градината."

" Рожедният ден на Инфантата", Оскар Уайлд