Обиквал ли си някога "наужким"? Увличал ли си се в играта?
Попивал ли си с топлите си устни солените сълзи на някого?
Прегръщал ли си отначало непохватно, а после да не искаш да си тръгнеш?
Откривал ли си делва злато, когато си затънал в дългове?
Опитвал ли си да го пренебрегнеш и да крещиш, че е фалшиво?
от страх и още от безверие, че е капан, че нещо гнило
се крие в сляпата случайност, в подаръците на съдбата...
Нахлувал ли е в твоята стая един случаен топъл вятър,
докато ледени рисунки сковават в този миг стъклата
и вънка камъни се пукат, и зъзне зърното в земята?
Обиквал ли си някога "наужким", а "ужким" да излезе вярно?
И някой в тебе да се сгуши, и ти да си му благодарен,
че е роден и че го има, и най-случайно си го срещнал
в една ужасно люта зима... Наужким, като по погрешка.

Руми Симова