Хроника на любовта

След Първата любов животът спира,
в сърцето ти вилнеят урагани.
След първата си мислиш,че умираш
...и дълго ближеш кървавите рани.

След Втората любов ти е горчиво
от казаните думи за раздяла.
Отдъхваш си. Усмихваш се накриво,
доволен, че сърцето ти е цяло.

След Третата е вече безразлично,
дори не помниш цялото и име.
Усещаш, че по навик си обичал,
макар да знаеш, че е непростимо.

Оттам-нататък всички са еднакви.
Лицата им се сменят като кадри.
Оттам-нататък нищо не очакваш,
а дните ти са низ от листопади.

И попрехвърлил следващата младост,
решил, че вече всичко е живяно,
животът те наказва за награда
и Истинската сграбчва твойто рамо.

Сърцето ти е не сърце, а клада -
изгаря те, когато я погледнеш,
но си щастлив, макар да си във ада,
защото знаеш, че е за последно.

Ники Комедвенска