Villi Atanasova

"Спри да тичаш след хората, на които не им пука за теб. Понякога е нужно да спреш и да видиш кой тича след теб."

Аз съм едно нищо, аз съм никоя.Всичката болка, която чувствам е моето царство. Отказах се от всичко, но не ме вини.Трябваше да си тръгна, понеже вече не бях на себе си.Паднах толкова ниско, че вече никой не ме забелязва.Затънах в анонимността, борейки се с празнотата и студа.Бих желала да се върна, но не мога да го направя.Бих желала да се върна.Това е моят сигнал за помощ - улучена съм и съм на земята.Чуваш ли сигналът ми за помощ, има ли някой там?Чувствам, че губя себе си.

Ти си Моето слънце, ти си моята дрога , ти си глътката въздух без която не мога..

Той дръпна завивката, сложи ме на леглото и за огромна моя изненада се качи при мен и ме прегърна като бебе.

- Спи, мое прекрасно момиче прошепна и целуна косата ми.

"Плачех за загубата на нещо, което така или иначе никога не бях имала.Нелепо, нали?Оплаквах нещо, на което така и не бе даден шанс да живее - моите празни и горчиви мечти и надежди!"