В Борусия Дортмунд дойде играч, който за мен ще е винаги най-добрия и най-голям човек. Който също така направи атаката им още по смъртоносна. Всеки футболен фен знае, че става дума за Ройс. Но малко по-нататък ще разкажа още нещо за него.
Отбора беше отписван още в самия старт на Шампионска Лига, попадна в много трудна група с Реал Мадрид и Манчестър Сити. Макар, че за мен Манчестър Сити не са особено впечатляващ отбор и отличаващ се с нещо повече, освен милионите които имат. Този сезон Дортмунд искаше да направи всичко възможно да се докаже в Европа, дори самият тренъор е бил на това мнение, доколкото ми е известно, все пак тогава аз дори още не знаех, че съществува отбора. Справяха се отлично, в групата дори завършха на 1-во място , като не допуснаха нито 1 загуба, а на своя стадион мисля, че бяха направили само победи... Тогава Дортмунд показа, че е не е случаен отбор. Всички играчи играеха от сърце и даваха своя максимум, всичките си сили. И така продължаваше напред, много хора... фенове, неутрални футболни зрители, други фенове, просто виждаха и всички признаваха, че Дортмунд има много големи шансове дори да спечели Шампионска Лига. Най-голямата еуфория беше за всички фенове, който вече мечтаеха отнова да вдигнат трофея. Дортмунд не се отказваше... дори и в трудните моменти.
Такъв труден момент, беше когато отбора губеше на свой терен с 1 на 2 от Малага. Може би никой не очакваше Дортмунд да си тръгне така от Европа, след всички красиви мачове. Аз никога не съм гледал този мач... само последните 3 или 4 минути не помня точно колко бяха, но те стигат. Може би дори тогава феновете не са вярвали на чудото, което се случи, след като Дортмунд за 90 минути вкара едва 1 гол, никой не вярваше, че за 5 минути може да вкара 2... Да, но всичко е възможно... това е една игра и когато се случат чудеса... тогава разбираш защо я гледаш, защо те кара да имаш вяра в теб до край, защото всичко... всичко се случва, осещаш невероятната емоция, плачеш от радост...И Борусия го нарпави... направи напрактика невъзможното за 3 минути обърна резултата с 2 гола....Виждал съм на клипчета, как целия стадион полудява, та дори и играчите. Отбора продължи на полуфинал... Там отново трябваше да се изправи срещу Реал Мадрид, а другия полуфинал беше между Барселона и Байерн Мюнхен. И когато всички предсказваха Испански финал, това просто не се случи. Байерн Мюнхен буквално разби Барселона с общ резултат 7-0. А Дротмунд... Дортмунд показа защо заслужава да спечели турнира, след като в първата среща в Германия победи Реал Мадрид с 4-1. И 4-те гола бяха на Левандовски, за първи път играч вкарва толкова много голове на полуфинал в турнира... и то не на кой да е, а на Реал Мадрид. Отбора с милионната селекция... направен буквално на 5 стотинки.
Дойде финала... Байерн срещу Дортмунд насред Лондон... два германски отбора за първи път един срещу друг на финал в Шампионска Лига... Още си спомням, понеже тогава пак ще кажа, че не гледах футбол и не знаех нищо за него, как приятел ми каза за този финал и как Дортмунд заслужава да го спечели... Това беше и 1-вия път когато чух името Борусия Дортмунд... щом съм го запомнил не е било случайно. А и друго име чух тогава, това на Левандовски, и си спомням как не можех да го запомня и го наричах Реванолски... доста смешно, но така беше. Както и да е, реалността е, че загубихме... Дортмунд не успя да спечели Шампионската Лига. Но едва ли феновете могат да останат разочаровани, след като тези момчета показаха на целия свят, че футбола не е само пари. И точно такива отбори все още го правят красив за гледане и подтикват всички да мечтаят. И точно след този финал, може би нещата тръгнаха надолу... та дори още преди него, точно преди финала, когато се разбра, че Гътце ще премине от Дортмунд в Байерн. Какво по-подло нещо от това, да ти вземат 1 от звездите и то отбора който ще играе срещу теб на финал.Но реално това е футбола... това му е политиката и нищо не може да се направи, където ти предложат повече пари, всеки отива, малко са хората, които биха останали само заради отбора.
Какво още да кажа... не знам и аз... следващия сезон и Левандовски си замина. О и познайте къде в Мюнхен...Също и тук беше момента, когато гледах Борусия за 1-ви път, отново играеха в Шампионска Лига и отново бяха срещу Реал Мадрид. Беше 2-рия им мач, реванша. 1-вия бяха загубили с 3-0... и бях чул че играли много зле тогава, но няма значение. На реванша, на своя стадион нещата бяха съвсем различни. Точно тогава, за точно 90 минути станах фен на Дортмунд и от тогава гледам всеки един техен мач, независимо колко зле или колко добре играят... А как им станах фен ли, е ако някой е гледал тогава мача, всичко му е ясно. Дортмунд отново правеше на нищо Реал Мадрид, Ройс вкара 2 гола за 10 минути, и вече изглеждаше напълно възможно да изравнят, та дори и да отстранят испанците. Помня как го гледах с 2-ма приятели и как викахме като побъркани...подяволите за 1-ви път виках на мач, никога преди това не съм правил такива неща. Толкова пропуски тогава, просто не бяха реални... точно тогава и усетих емоцията на футбола. Макар и да не ми е любима игра, дори не обичам да я играя... но да я гледаш, когато играят толкова красиво, няма как да не ти хареса.