Психология Стоянова

Пропускаме живота си
Психология Стоянова
Ние сме толкова временни, а се държим, като богове.
За много малко сме тук, а губим повечето време.
Пропускаме смисъла и се вторачваме в глупости.
Пропускаме доброто и обичта, но не пропускаме да се нападаме,
да си крещим, да се обвиняваме и нараняваме едни с други.
Ние сме така смешни и жалки, когато се правим на велики,
а всеки миг може да е последен.
Всеки миг може да отпътуваме.
Всеки миг в които забравяме това, пропускаме всичко…
Пропускаме живота си……

Благословена сестричка
Щастлива съм, аз от живота,
че дарил ме е да имам сестра,
толкова нежна и мила,
и безкрайно добра.
С нея споделям си всичко,
утеха за мене е тя.
Предателство няма да срещна,
приятелка най-вярна и добра.
Неразделни израснахме двете,
като една капка вода .
Другарчета сме си в живота,
в нужда до мен е тя.
Приятели много аз имам,
но сестричката ми е само една.
И съм безкрайно щастлива,
че е точно тя.
Нашата обич голяма,
никой не ще разруши,
защото кръвта вода не става,
това никой не може да промени.