ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Румен Ченков
Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица, нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай —
аз ги искам за Нова година.
Ти познаваш ли Гошко? Та той
беше моят приятел до вчера.
Беше колкото мене на бой.
Друг едва ли такъв ще намеря.
С него спяхме легло до легло
и си имахме общи играчки.
Даже ново, почти, колело,
със верига, звънче и спирачка.
Да ти кажа ли? С Гошко веднъж
за това колело се посбихме.
Аз заплаках, макар че съм мъж,
пасле двамата пак се сдобрихме.
Ти не ни се сърди, дядо мой!
Ние мъничко само се сбихме.
Днес го няма. Отиде си той,
а — повярвай! — така го обичам!
Вчера чичко един го видя
и взема го за Нова година.
Във очите му радост съзрях.
Исках с него и аз да замина.
Но сме тук с колелото, сами…
плача аз и звънчето проплаква,
а пък Гошко сега е щастлив,
свойте мама и татко дочакал.
Дядо Коледа, татко ми дай!
Дай ми майчица, нежна и мила!
Ала, деденце, миличък, знай —
аз ги искам за всяка година!