Когато срещу теб стои жена,
готова във краката ти да сложи
и своето сърце, и любовта...
Когато своя свят сама предложи.
И виждаш във очите й слънца,
когато преминава покрай тебе,
захвърлила срама и гордостта,
защото си и важен, и потребен.
И чуваш как безгласно ти шепти,
че повече от всичко те обича,
че само ти си в нейните мечти,
че иска да е твоето момиче...
Когато срещу теб застане тя
(напук на страховете във умът й)
и с трепет ти признае любовта,
кажи поне едно ''Благодаря ти!''. —