Рецептата за щастие я знам.
Строиш си дом напук на правилата.
Е, малко незаконен, но пък твой,
там в дъното, в полите на душата.
И после си измисляш свобода.
И крайно задължително – надежда.
Душата да е с чифт добри крила
и все напред, назад да не поглежда.
В домът да има куче и съпруг.
За кучето мълчи, не ща да спорим.
Съпругът да е същият, не друг,
и никога с идея да си ходи.
Пред портата – поляни от цветя.
Лехите в двора да са подредени.
Отдавна се научих да летя.
А след това научих те и тебе,
че в този свят не може без душа
и скромен дом навътре във сърцето.
И малко незаконен при това.
Най-важното пропуснах май...
детето.

Николина Милева