Опъната като струна -
душата ми плаче нечута...
В човешкия хаос безумен
като плаха светулка се лута.
Загубила пътя тревясал,
който води назад към житата -
блъска се в остъклени тераси,
в лабиринта на дните се мята.
И през делници уморени,
в блатото на греха и парите -
още търси тревите зелени
и песента на щурците.../Гълъбина Митева/