В СЕЛСКИЯ ДВОР
Само трева- в селския двор запустял,
изсъхнали са с времето цветята
и всичко, което дядо беше посял,...
отдавна грозде, не дава асмата...
Сякаш чувам на баба гласа,
станала рано, рано в зори,
и приготвя във голямата тава,
закуска топла, да ни нагости,
и дядо си виждам на прага,
преди да тръгне с овцете,
как весел, калпака си слага,
и вика, разперил ръцете :
"Сполай ви за гостито, внуци,
тука да сте идната неделя, пак,
ще са готови новите суджуци"
и засуква белия мустак.
А в долапа, наредени,чакат вече
за нас, бутилки с мляко издоено
и второ пиле баба ни опече,
с краве масло облажено...
Натоварени със вкусната храна,
с кайсиии, ябълки, и круши,
тръгвахме си ние за града,
готови да нахраним триста души...
Беше време славно за родата,
бяхме гледани добре децата
от дядовци и баби по селата,
а сега е пуста, пуста...там земята.
В селския двор, често поплаквам,
с потънала.... във спомени душа
и да видя живи, все очаквам,
на баба, и на дядо....милите лица.
©Дейзи Патън