Звездите са звезди

Понякога звездите не блестят
и сгушени се свиват в полумрака.
В очакване на новото трептят,
с приспивна песен те нощта ще чакат.
Понякога звездите са звезди,
но не защото светят на небето.
А просто от душата им искри...
Там истината с любовта им свети.
Понякога звездите ги боли...
Там някъде отвътре са ранени.
И въпреки това са пак звезди,
те търсят Любовта си споделена!
Най-вече пък звездите са звезди,
защото се издигат на високо...
Там някъде и твоята блести,
потегляй към Безкрая без посока.

Десислава Церовска