ЦИКЪЛ „ИТАЛИЯ”

ЗАКУСКА

Болни мозъци. Съхнещи ра̀ни.
Те са навсякъде. Даже и тук.
Точно тук, в На̀поли, без да съм канен
ходя… И даже се спъвам в боклук.
Той е навсякъде. Просто извира!
Бягам от Нищото. Бягам насън.
Знам, че не трябва. Но все се спирам.
Бягам от себе си. Вече съм вън.
Блъсва ме грозният рев на мотори!
Пак има трафик. Бързам „наум”.
Всеки към всекиго вика. И спо̀ри.
Бавно умирам. Сред късове шум…
Много далеч… се събужда държавата-
плюта… и та̀чена. Вечно сама!
Връщам се там. И натискам. Но бра̀вата
е клеясала трайно. Закусвам. С ръжда…

28.11.2007г.-Италия, Форчѐла
Диан Нецов