Сънувах те
Сънувах тебе снощи… сякаш бе преди,
и пак образът ти мил изплува в мене.
Вълшебство беше, беше сред мъгли,
като по невидими небесни полилеи.
Очите ти съзрях- бяха по моето небе,
звучеше музика от последното ни лято.
Разливаше се синя светлина и с лазур
повиваше ни като с прозрачно наметало.
И ни шепнеше светът истина една- сега
обичайте се двама, че днес това остава.
А после мракът хукваше във странен бяг,
уплашен от нечистите си мисли и тъдява.
Една звезда изгря, горе усмихната ни махна,
пожела ни нежна обич- истинска, пречиста.
Светът у нас отново се роди и ни припозна,
с жажда непозната стичаше се тя лъчиста.
И летях и аз- че с тебе сбъдвахме мечти…
А аз обичах… зарасна дълбоката ми рана.
Световете сляхме- разбирахме се с мисли,
а на нас нищо повече не ни и трябваше.
Разделена тишината ни мълчи. И страда.
Че само сън е по среднощно наметало.
И сама съм още, а пиша си за теб мечти
кога ли на прага ми наяве ще потропаш?..
И все те търся в мрачината със очи-
остава ми само вечерта да ти отгатна…
Снимка: Сънувах те
автор: Йорданка Радева
Сънувах тебе снощи… сякаш бе преди,
и пак образът ти мил изплува в мене.
Вълшебство беше, беше сред мъгли,
като по невидими небесни полилеи.
Очите ти съзрях- бяха по моето небе,
звучеше музика от последното ни лято.
Разливаше се синя светлина и с лазур
повиваше ни като с прозрачно наметало.
И ни шепнеше светът истина една- сега
обичайте се двама, че днес това остава.
А после мракът хукваше във странен бяг,
уплашен от нечистите си мисли и тъдява.
Една звезда изгря, горе усмихната ни махна,
пожела ни нежна обич- истинска, пречиста.
Светът у нас отново се роди и ни припозна,
с жажда непозната стичаше се тя лъчиста.
И летях и аз- че с тебе сбъдвахме мечти…
А аз обичах… зарасна дълбоката ми рана.
Световете сляхме- разбирахме се с мисли,
а на нас нищо повече не ни и трябваше.
Разделена тишината ни мълчи. И страда.
Че само сън е по среднощно наметало.
И сама съм още, а пиша си за теб мечти
кога ли на прага ми наяве ще потропаш?..
И все те търся в мрачината със очи-
остава ми само вечерта да ти отгатна…
Сънувах тебе снощи… сякаш бе преди,
и пак образът ти мил изплува в мене.
Вълшебство беше, беше сред мъгли,
като по невидими небесни полилеи.
Очите ти съзрях- бяха по моето небе,
звучеше музика от последното ни лято.
Разливаше се синя светлина и с лазур
повиваше ни като с прозрачно наметало.
И ни шепнеше светът истина една- сега
обичайте се двама, че днес това остава.
А после мракът хукваше във странен бяг,
уплашен от нечистите си мисли и тъдява.
Една звезда изгря, горе усмихната ни махна,
пожела ни нежна обич- истинска, пречиста.
Светът у нас отново се роди и ни припозна,
с жажда непозната стичаше се тя лъчиста.
И летях и аз- че с тебе сбъдвахме мечти…
А аз обичах… зарасна дълбоката ми рана.
Световете сляхме- разбирахме се с мисли,
а на нас нищо повече не ни и трябваше.
Разделена тишината ни мълчи. И страда.
Че само сън е по среднощно наметало.
И сама съм още, а пиша си за теб мечти
кога ли на прага ми наяве ще потропаш?..
И все те търся в мрачината със очи-
остава ми само вечерта да ти отгатна…
Снимка: Сънувах те
автор: Йорданка Радева
Сънувах тебе снощи… сякаш бе преди,
и пак образът ти мил изплува в мене.
Вълшебство беше, беше сред мъгли,
като по невидими небесни полилеи.
Очите ти съзрях- бяха по моето небе,
звучеше музика от последното ни лято.
Разливаше се синя светлина и с лазур
повиваше ни като с прозрачно наметало.
И ни шепнеше светът истина една- сега
обичайте се двама, че днес това остава.
А после мракът хукваше във странен бяг,
уплашен от нечистите си мисли и тъдява.
Една звезда изгря, горе усмихната ни махна,
пожела ни нежна обич- истинска, пречиста.
Светът у нас отново се роди и ни припозна,
с жажда непозната стичаше се тя лъчиста.
И летях и аз- че с тебе сбъдвахме мечти…
А аз обичах… зарасна дълбоката ми рана.
Световете сляхме- разбирахме се с мисли,
а на нас нищо повече не ни и трябваше.
Разделена тишината ни мълчи. И страда.
Че само сън е по среднощно наметало.
И сама съм още, а пиша си за теб мечти
кога ли на прага ми наяве ще потропаш?..
И все те търся в мрачината със очи-
остава ми само вечерта да ти отгатна…
Можете да се регистрирате ТУК.