9 март 1230-Битката при Клокотница!
Иван Асен II не очаква удара на солунския император и не може да му отговори с цялата си мощ. Но начело на неголяма войска, в която влизат и 1000 кумани, той смело пресреща врага при хълмистата местност Клокотница, през която протича и едноименната река (северозападно от днешния град Хасково). Теодор Комнин, който разполага със значително числено превъзходство, установява армията сина лагер източно от реката, а настъпващата от север българска войска, начело с Иван Асен II,заема околните възвишения. За да повдигне духа на воините, той заповядва да се набучи на знаме нарушения договор. Съдбоносната битка става в деня на Светите 40 мъченици 9 март 1230 г. Хронистите са твърде пестеливи в описанието на сражението, но все пак до нас е достигнало едно предание, което историците намират за достоверно. Според него Иван Асен II ръководи войските си от височината Хасара, която доминира над местността. Българската конница напада първа и предизвиква врага на бой. След това ловко отстъпва и увлича част от силите му в дебрите на вековна гора, където впусналите се в преследване ромеи попадат на предварително устроени засади и са разбити. Главното сражение на хребета, западно от река Клокотница. Българите настъпват в три колони, център и две крила срещу строилия се на него противник. В разгара на битката в тила на ромеите се появява куманската конница. Епирските войски не издържат на българския напор и се опитват да отстъпят по единствения им останал път - на юг, по течението на реката. Но отстъплението им е пресечено от отряда на болярин Радослав. Обкръжени, те претърпяват пълен разгром. Голяма част от техните конници и елитни командири намират смъртта си в боя, а оцелелите са пленени. Самият Теодор Комнин, заедно със семейството и свитата си, също е пленен и отведен в Търновград.
Цар Иван Асен II проявява рядка милост спрямо сразените войници и ги освобождава да се приберат „по селата и градовете им". Но освен от човеколюбие и предвидливост, този му акт е продиктуван и от друго - в епирската войска редом с ромеите и латинските наемници не може да няма и българи от завладените от Теодор Комнин земи. И когато след победата Иван Асен II предприема освободителен поход, той се превръща в триумфално шествие. Крепостите отварят без бой вратите си, Епирската империя рухва и завзетите от Теодор Комнин български земи са присъединени към България. За кратко време българите завладяват Източна Тракия, Беломорската област, Македония без Солун, Албания, Епир и Тесалия от планината Пинд до Шкодренското езеро. Второто българско царство достига най- голямото си могъщество и териториално разширение, опирайки се на три морета.
Екипът на страницата Само за Истински Българи Ви напомня,че България е била на три морета.
Споделяйте публикацията за да достигне до повече хора !
Гордей се Българино !
Иван Асен II не очаква удара на солунския император и не може да му отговори с цялата си мощ. Но начело на неголяма войска, в която влизат и 1000 кумани, той смело пресреща врага при хълмистата местност Клокотница, през която протича и едноименната река (северозападно от днешния град Хасково). Теодор Комнин, който разполага със значително числено превъзходство, установява армията сина лагер източно от реката, а настъпващата от север българска войска, начело с Иван Асен II,заема околните възвишения. За да повдигне духа на воините, той заповядва да се набучи на знаме нарушения договор. Съдбоносната битка става в деня на Светите 40 мъченици 9 март 1230 г. Хронистите са твърде пестеливи в описанието на сражението, но все пак до нас е достигнало едно предание, което историците намират за достоверно. Според него Иван Асен II ръководи войските си от височината Хасара, която доминира над местността. Българската конница напада първа и предизвиква врага на бой. След това ловко отстъпва и увлича част от силите му в дебрите на вековна гора, където впусналите се в преследване ромеи попадат на предварително устроени засади и са разбити. Главното сражение на хребета, западно от река Клокотница. Българите настъпват в три колони, център и две крила срещу строилия се на него противник. В разгара на битката в тила на ромеите се появява куманската конница. Епирските войски не издържат на българския напор и се опитват да отстъпят по единствения им останал път - на юг, по течението на реката. Но отстъплението им е пресечено от отряда на болярин Радослав. Обкръжени, те претърпяват пълен разгром. Голяма част от техните конници и елитни командири намират смъртта си в боя, а оцелелите са пленени. Самият Теодор Комнин, заедно със семейството и свитата си, също е пленен и отведен в Търновград.
Цар Иван Асен II проявява рядка милост спрямо сразените войници и ги освобождава да се приберат „по селата и градовете им". Но освен от човеколюбие и предвидливост, този му акт е продиктуван и от друго - в епирската войска редом с ромеите и латинските наемници не може да няма и българи от завладените от Теодор Комнин земи. И когато след победата Иван Асен II предприема освободителен поход, той се превръща в триумфално шествие. Крепостите отварят без бой вратите си, Епирската империя рухва и завзетите от Теодор Комнин български земи са присъединени към България. За кратко време българите завладяват Източна Тракия, Беломорската област, Македония без Солун, Албания, Епир и Тесалия от планината Пинд до Шкодренското езеро. Второто българско царство достига най- голямото си могъщество и териториално разширение, опирайки се на три морета.
Екипът на страницата Само за Истински Българи Ви напомня,че България е била на три морета.
Споделяйте публикацията за да достигне до повече хора !
Гордей се Българино !
Можете да се регистрирате ТУК.