онякога съм луда аз за трима.
Понякога съм тиха и добра.
Понякога съм толкова ранима,
че чак усещам как боли душа.

Понякога бушувам с ветровете-
пилея ураганно светове.
Понякога съм нежна като цвете-
с чистата усмивка на дете.

Понякога крещя до изнемога,
а друг път съм безмълвна тишина.
Понякога дори съм буен огън.
Понякога съм тихата вода…

Понякога съм волна птица в полет
и слънце, спряло в синьото небе.
Понякога съм и уханна пролет,
прегръдка топла за едно сърце.

Понякога съм звяр в гора потайна-
с див устрем, с дъх свиреп в нощта.
Понякога съм скрита, малка тайна,
надежда, вяра, трепет и нега.

Понякога съм толко много своя…
А друг път съм далечна синева.
Но винаги съм твоя- много твоя…
и истина, и обич, и мечта!

Евелина Панева