АЛБИНОСЪТ В ЧЕРНО

Не съм родена да съм кротка в любовта. Не съм родена да понасям да ме гледат нежно в очите. Него. Цял живот за него и с него. Онзи, с алкохолната любов - Албиносът в черно. Умирам бавно, докато ме стреля с огъня си. Възкръсвам мощно, когато доближи с дива нотка на заплаха в гласа си. За него и винаги за него! Бодлива тел... горчиво ограничаваща погледа ми само в Него.
Не съм родена да ме носят на ръце. Да ме пазят. Да ме обичат покорно. За Него и винаги за Него. Който ме повдига до върховете на Олимп, а после ме търкулва към стръмна урва с гигантски емоционален тласък. Превъртам се през яростта си. Сама забивам кресливия бодил в сърцето си. Все по-навътре и по-навътре. Докато не стигна до дълбината. До него - Албиносът в черно.
Не съм родена, за да ми е лесно. Див инстинкт в мен живее – за борба, за огън, за саморазправа с безкрайностите на емоциите. Не съм родена да бъда кротко в ничии прегръдки. Не искам. И не мога. За Него и винаги за Него. Албиносът в черно. Онзи, който жигосва душата ми със страстта на разбъркаността си. Онзи, който в годините научи ме да падам... От толкова много падане станах истински професионалист. И ни един след него не успя да ме сломи.
Не съм родена да съм кротка в любовта. Аз търся пламъци. И огън. Разрушителната сила на страстта. Крещяща тишина!
Не съм родена да съм роб на любовта. Албинос в черно само може да ме окове. Единствено на него сама ще дам ръцете си, завързани на възел... завързани в изгарящо сърце!

Щъкащо