Спомен за утре...
Когато някога в случаен ден ти пред очите ми застанеш и побеляла, се загледаш в мен,
безмълвна дълго ще останеш...
Внезапен смут ще се събуди в теб, безпомощно с очи ще мигаш...Вълнение в гърдите ще расте и въздухът не ще ти стига...Във порив ще посегнеш със ръка,
ей само тъй - да ме погалиш!... Но ще я спреш, протегната така, и ще побързаш да я свалиш...
Ще ме прекръстиш после - Божи знак от лоши сили да ме пази...И мълчаливо ще потънеш пак във делника еднообразен...След тебе ще остане само дъх,безплътен, лек, като въздишка - от старата любов последен лъх,невидима, но скъпа нишка...За срещата ни ще напиша стих,на който тъжен ще е краят...Отдавна грешките ни аз простих...Прости ли ти?... Това не зная!...