"Нощта е наша посестрима, чедо. Сродница по душа. В нощта са скрити всичките болки в душите ни, особено в нашите, женските. Затова по тъмните часове те излизат наяве. Затова и плачем нощно време. А когато душата на някоя жена плаче, тогава винаги вали. Колкото повече локви по улицата има, толкова повече мъка е събрана в изплакването й. Оглеждала ли си се някога в локва? Няма човешко лице, което да изглежда красиво, ако се огледаш в тях. Локвите винаги изглеждат плитки, но всъщност са дълбоки като душата на жената, чедо. И черни като мъката й понякога."из "Рошавите мисли на едно влюбено момиче", Галя Кутулева