Тя не искаше да остава сама със събе се... Знаеше, че ако го направи ще се разплаче, спомняйки си за него... За този, който не я заслужаваше и я накара да страда... Никой не я бе наранявал така, а тя бе така малка крехка и влюбена... Усмихваше се. Да! Но, когато останеше сама, една чиста и невинна сълза се търкулваше по красивото и лицe и я гаделичкаше с всички лъжи, който и бе казал той. И всичко това я нараняваше...