Все още усещам миризмата на парфюма ти по дрехите си... Мразя този парфюм... Напомня ми за хилядите лъжи, за всички глупави есемеси "обичам те", на които се усмихвах, на всички комплеминти, с които ме обсипваше... Ти ме караше да се чувствам спeциална... Но благодаря ти... Ти ми показа какво е да си изхвърлен, наранен... Благодаря ти, че ме научи да бъда силна и да обичам... Само трябва да ми покажеш как да спра да обичам... Защото хората не са играчки, не можеш да си играеш с тях и с чувствата им, а след това да ги захвърлиш...