Животът е като едно дърво. Покълва от едно семенце. Расте крехко и нежно като фиданка. С годините заяква. От стихиите става все по-силно и впива корени дълбоко в земята. После се радва на плодовете си, радва се на птичата песен,радва се на хората,които отпочиват под шарената му сянка... Минават много години и стволът и клоните започват да изсъхват. Помръква красотата. Остават само голи сухи клони,празни хралупи на катерички и празни гнезда. И идва ден,когато поредната буря събаря умореното дърво. Но на негово място пониква едно семенце,което е паднало от загиналото дърво. Така започва следващия цикъл. Нека сме добри,съпричастни и съвестни. Ще се помни доброто. Хубав ден!Обичам Ви!