От векове не нося очила.С нахалство право във очите стрелям. Позна ли, че за тебе съм дошла?
Грехът е наш, грехът е за споделяне. От цяла вечност не говоря с думи.Какво са те, когато сме далечни? Повярвах силно в тайната на струните-
най-истинска, когато сме съблечени. Отказах се от пътищата прави.Любов не е, щом спре да криволичи.
Не съм посока, за да ме забравиш. На лабиринт почти съм заприличала. Не вярваш на маршрути и на карти.И на изгубен ми приличаш. До мен? Без мен? Това хазарт ли е?Залагам си сърцето-мен обичаш.
И гордостта проклета си заложих. Така че... позволявам да ме мразиш. Да си се забраним дали ще можем? Отказвам се от обич да се пазя.Христина Маджарова