Аз не зная дали те измислих или в нощ, като тази дойде.Ти изпълни копнеещи мисли със живот и ме взе на ръце.Аз не зная дали те целувах,но усещах дъхът ти по мен.Полудявах ли, или сънувах, но се молех сънят да не спре.Аз не помня чертите ти даже,
издълбани са в моето сърце.Ти пулсираш във погледа влажен и ухаеш на малко момче.Аз не мога да спра да те мисля и косата ми плаче за теб.
Сутринта идва с твоята мисъл, с твоя поглед, и с твоите ръце. Маргало