акво му трябва на човека?
Прегръдка, споделеност, топлина...
Отдавна е така-от памтивека
и винаги ще бъде. За това:
да бъдем по-добри от вчера
и винаги да сме с протегната ръка.
Защото Любовта не е химера,
а Тя е всичко, Тя е вечността.
И ако в тоз живот съм просто Деси,
то знай, че не това съм Аз...
Душата ми е всъщност сред завеси,
разгръщам ги, познавам се в захлас.
И Ти не Си това, което казват,
а тялото ти само е костюм.
Широко добротата си показвай,
носи я винаги по всеки друм.
Така все някога ще се познаем всички
и топло ще прегърнем своя враг.
Защото във душите сме добрички
и всеки друг на оня свят е драг.
Защото там далече Сме си Цяло,
и Ти и Аз сме простичко Едно.
Но тук и в тоз живот сме дали
обет да спазим - за добро и зло.
Да бъдем в роли толкова различни,
да учим се от опит, да боли...
Но всъщност няма нищо по-трагично,
да не познаем себе си, нали?!!!

Десислава Церовска