Предлагам снимката за задната корица на книгата "Рицар от бъдещето" и още един откъс от историята ѝ:

"Един час по-късно, Моргана и Ейвън се намираха на брегът на реката. Магьосницата се опитваше да го накара чрез силата на съзнанието му да извади от реката една стара нейна книга със заклинания. Но колкото и да се опитваше да се съсредоточи, Ейвън се проваляше.
– Искам си книгата обратно Ейвън. – Моргана се обърна към измореното му лице.
– Ако толкова я искаш, извади си я сама. Ти си магьосницата! И не аз я хвърлих в реката, а ти. – Той й отвърна сърдито.
– Сега не е времето да влизаш в ролята на нацупено дете! – Моргана му отговори със спокоен тон.
Тя затвори очи и насочи ръката си срещу реката. Промърмори няколко думи и книгата се появи над повърхността на водата. Моргана отвори очи и отново изрече няколко думи, който Ейвън не разбра, книгата започна да се движи към тях. Накрая беше в ръцете ѝ.
– Как успя да го направиш? – Ейвън се обърна към нея с поглед пълен с възхищение.
– Съсредоточих се, казах същите думи, които ти повтаряш от час и ето резултата. – Тя му се усмихна. – Знам къде е проблемът ти!
– Да, аз също знам къде ми е проблема. Не аз съм внукът на Оливър! – Той ѝ отговори със сарказъм.
– Познавам дядо ти от години. И мога да се закълна, че на млади години той изглеждаше точно като теб. Красавец! Сестра ми Шаная беше влюбена в тези зелени очи, така както сега Розалинда е влюбена в твоите. Проблемът е другаде! – Магьосницата се усмихна загадъчно.
Тя погледна към златното му синджирче закачено на врата му. Ръката ѝ бързо го отскубна от него преди Ейвън да успееше да реагира.
– Хей, какво правиш?! – Той шокирано я погледна.
– Показвам ти къде е проблема. – Моргана запрати синджирчето в реката. – Сега, ако го искаш обратно, извади го! Съсредоточи се. Кажи думите на латински, които казах аз и ще го имаш отново. И не си помисляй, че аз ще ти го извадя обратно! Книгата е моя, за това я извадих.
– Това е подарък от майка ми! По дяволите! – Ейвън ядосано се обърна към нея.
– Ейвън, ще го имаш отново. Изпълни това, което ти казах! – Моргана строго му отвърна.
Не му оставаше нищо друго освен да изпълни заръките на магьосницата. Синджирчето му беше прекалено скъпо, за да го остави на дъното на реката. А и Моргана нямаше да му го върне, ако той се провали с изпълнението на магията.
Ейвън затвори очи, дясната му ръка се насочи към реката, така както беше направила и Моргана, устните му изрекоха латинските думи:
– Ет ревертимини ад ме...
Той не смееше да отвори очи, за да види как се проваля за пореден път, но Моргана беше свидетел как синджирчето се появи над реката. Тя доволно се усмихна. Не искаше да казва нищо, за да не прекъсне Ейвън и да прекъсне процеса. Той продължи да повтаря латинските думи, който накараха златното му колие да тръгне към него. Едва, когато го усети в ръката си, Ейвън отвори очи и видя, че се бе справил. Широка усмивка грейна на лицето му. Все още имаше невярваща емоция на него, но беше горд със себе си.
– Сега осъзна ли къде е проблемът? – Моргана се обърна към него въпросително.
– Не. Все още не вярвам, че и аз успях да го направя. Признай си, ти го направи!
– Ейвън, заслугата е изцяло твоя. И не съм тук, за да стоя на брегът на реката и да си правя магии сама! Този път се получи, защото го направи с емоция. Магията се контролира чрез емоция, а за да изпълниш останалата част от нея, ти е нужно съзнанието. – Моргана взе от ръката му колието и с няколко движения на дясната ѝ ръка над него и още латински думи, тя поправи скъсаното място. – Извинявам се, че го издърпах така от врата ти, но се нуждаех да събудя дарбите вътре в теб! Когато опира до магията, тя се нуждае ти да имаш желание да я изпълниш. Книгата не значеше нищо за теб, но колието знаех, че ще свърши работа.
– Хитра си! – Ейвън ѝ намигна с око. – Сега съм готов да ме научиш и на номера с поправянето на счупени неща.
– Мога да ти покажа още по интересни способности. – Моргана се усмихна доволна, че бе събудила любопитството и желанието на Ейвън.
Тя му подаде книгата, която продължаваше да е подгизнала от водата. Пред очите му и с няколко латински заклинания Моргана накара водата от книгата да се превърне в пара и да я направи отново суха. Сякаш никога не беше хвърляна в реката.
– Страхотно! – Той се възхити на магията.
– Сега разбираш ли каква сила притежаваш? Всичко, което умея аз, ти също го умееш. Просто дай шанс на силата вътре в теб.
– Но как да правя магия, когато тя се влияе от емоциите ми? – Ейвън я погледна с притеснение в очите си.
– Ако Розалинда означава за теб много, то значи се бориш за щастието ѝ. Мисля, че е достатъчна емоция. Но трябва да се научиш да поставяш емоциите си навсякъде. Ще те оставя да практикуваш още."