✡ ₫₳ℝ₭ ₳₦₲€£ ✡

Ще си позволя отново да кача снимката на Stolen Heart/Откраднато сърце!!! И искам да добавя линк към видеото с интервюто на Христо от Лясковец, който е провел прекрасен разговор със собственика на izdavam.com. ( https://www.youtube.com/watch?v=FmquAhCYuJQ ) Защо работя с тях? Защо цената на книгата е малко по-скъпа от тази на книгите издадени в други издателства? Защо реших да се само издавам? Цялото интервю отговоря на всеки един въпрос... Най-вече, миналата година на 23.10.2014 година, аз имах честа на рождения си ден, да държа в ръцете си първата ми издадена книга. Един от най-хубавите рождени дни, които съм имала през живота си! Благодарна съм на издателството, че направиха един мой труд – реален. Благодарна съм и че в офиса им ме посрещат усмихнати и лъчезарни момичета, които гледат на нас, не като на аматьори, а професионалисти. Признавам си, издадох файла с грешки, няма да си кривя душата за това, но заради читателите отново я поправям и прилагам дизайн на страниците ѝ, не е само редактирането на ръкописа. Създавам един изцяло нов файл, който преписвам от печатния ми вариант, за да бъде перфектна за вас – читателите! Колкото до корицата, тъй като получих ужасно грозни коментари за нея, а след това се стигна чак до автобиографията ми, искам да кажа, че не ви предлагам да четете корици, а онова, което е зад тях! И ако се бавя, то моля да бъда извинена, защото тази книга, която виждате на снимката я създавам само и единствено аз, като се започне от писането на сюжета на книгата и стигнем до корицата.

https://www.youtube.com/watch?v=zbzvGfyMNDY Абсолютно любима.

Днеска съм щедра. Още един откъс от "Рицар от бъдещето"

"Портала към миналото се отвори в гората около кралството. На Розалинда и Ейвън им трябваха няколко минути, за да се върнат в съзнание от пътуването. Трябваше да намерят място, в което да се настанят и да го използват за скривалище, докато помислят върху плана им за нападение на Марибела.
Погледа на принцесата се срещна с мрачната гора изпълнена с гъста мъгла, а гарваните продължаваха да я озвучават с граченето им. Розалинда си помисли, че нищо не се беше променило от заминаването ѝ в бъдещето. Болка сряза сърцето ѝ от загубата на кралството. Къде ли бяха родителите ѝ и Оливър? Тя обърна вниманието си към Ейвън, който лежеше върху изгнилите листа на дърветата, покриващи земята. Ръцете ѝ помилваха лицето му и той помръдна под допира им. Много скоро зелените му очи се срещнаха с нейните.
– Трябва да се махнем от тук! Гората не е безопасна. – Тя проговори и му помогна да се изправи.
– Какво е станало тук? – Ейвън се обърна към нея, когато разгледа мъртвата гора.
– Проклятието на Марибела! Ела, знам едно място от което мога да погледна към кралството. – Розалинда го хвана за ръката и тръгнаха с бавни стъпки през гъстата, като мляко – мъгла.
Не им отне много време, за да достигнат един хълм, който позволяваше да се погледне към долината и замъка. Но мъглата над долината не даваше никаква видимост към замъка и домовете на народа от кралство Голдстоун. Злата магьосница бе достигнала до хората и родителите й. Притеснението й, че нещо лошо им се е случило отново се върна в нея. Трябваше да намери път да се промъкне заедно с Ейвън зад стените на кралството и да достигне до замъка. Знаеше, че няма да е лесно. Войниците на тъмнината щяха да пазят строго за нарушители. И най-вече знаеше, че имат заповед, ако я видят да я заловят. На Марибела щеше да ѝ отнеме малко време, докато разбере, че принцесата се е върнала в миналото, за това трябваше да намери място, където тя и Ейвън да са в сигурност.
– Роза от тук нищо не се вижда. – Ейвън присви очите си в опит да погледне през мъглата, но без успех.
– Трябва да слезем до долината! – Тя решително и безстрашно му каза.
– Шегуваш ли се?! – Той се обърна към нея в шок. – Как мислиш да се справиш с войската на Марибела? Все още не сме подготвени!
– Не разбираш нищо! Трябва да разбера какво е станало с родителите ми! Не мога да стоя и да бездействам. – Кафявите очи на Розалинда се напълниха със сълзи.
– Но не си и подготвена да действаш! – Ейвън хвана раменете ѝ с дланите си. – Чуй ме! Нека да намерим безопасно място, а след това ще мислим върху плана ни.
Принцесата отдели погледа си от неговия за момент и го отправи обратно към долината. Не искаше да се отказва, но Ейвън бе прав. Не разполагаха с нищо, с което да се бият срещу ходещите скелети в доспехи. Тя изтри мокрите следи от сълзите по лицето ѝ и погледна отново зелените очи на Ейвън.
– Добре. Знам една пещера, която е подходяща за скривалище.
Ейвън ѝ се усмихна. Той ѝ помогна да се изправи на крака и хвана ръката ѝ.
– Милейди, готов съм да Ви последвам! – Той я целуна нежно преди да направят първите крачки по пътя за пещерата."

Предлагам снимката за задната корица на книгата "Рицар от бъдещето" и още един откъс от историята ѝ:

"Един час по-късно, Моргана и Ейвън се намираха на брегът на реката. Магьосницата се опитваше да го накара чрез силата на съзнанието му да извади от реката една стара нейна книга със заклинания. Но колкото и да се опитваше да се съсредоточи, Ейвън се проваляше.
– Искам си книгата обратно Ейвън. – Моргана се обърна към измореното му лице.
– Ако толкова я искаш, извади си я сама. Ти си магьосницата! И не аз я хвърлих в реката, а ти. – Той й отвърна сърдито.
– Сега не е времето да влизаш в ролята на нацупено дете! – Моргана му отговори със спокоен тон.
Тя затвори очи и насочи ръката си срещу реката. Промърмори няколко думи и книгата се появи над повърхността на водата. Моргана отвори очи и отново изрече няколко думи, който Ейвън не разбра, книгата започна да се движи към тях. Накрая беше в ръцете ѝ.
– Как успя да го направиш? – Ейвън се обърна към нея с поглед пълен с възхищение.
– Съсредоточих се, казах същите думи, които ти повтаряш от час и ето резултата. – Тя му се усмихна. – Знам къде е проблемът ти!
– Да, аз също знам къде ми е проблема. Не аз съм внукът на Оливър! – Той ѝ отговори със сарказъм.
– Познавам дядо ти от години. И мога да се закълна, че на млади години той изглеждаше точно като теб. Красавец! Сестра ми Шаная беше влюбена в тези зелени очи, така както сега Розалинда е влюбена в твоите. Проблемът е другаде! – Магьосницата се усмихна загадъчно.
Тя погледна към златното му синджирче закачено на врата му. Ръката ѝ бързо го отскубна от него преди Ейвън да успееше да реагира.
– Хей, какво правиш?! – Той шокирано я погледна.
– Показвам ти къде е проблема. – Моргана запрати синджирчето в реката. – Сега, ако го искаш обратно, извади го! Съсредоточи се. Кажи думите на латински, които казах аз и ще го имаш отново. И не си помисляй, че аз ще ти го извадя обратно! Книгата е моя, за това я извадих.
– Това е подарък от майка ми! По дяволите! – Ейвън ядосано се обърна към нея.
– Ейвън, ще го имаш отново. Изпълни това, което ти казах! – Моргана строго му отвърна.
Не му оставаше нищо друго освен да изпълни заръките на магьосницата. Синджирчето му беше прекалено скъпо, за да го остави на дъното на реката. А и Моргана нямаше да му го върне, ако той се провали с изпълнението на магията.
Ейвън затвори очи, дясната му ръка се насочи към реката, така както беше направила и Моргана, устните му изрекоха латинските думи:
– Ет ревертимини ад ме...
Той не смееше да отвори очи, за да види как се проваля за пореден път, но Моргана беше свидетел как синджирчето се появи над реката. Тя доволно се усмихна. Не искаше да казва нищо, за да не прекъсне Ейвън и да прекъсне процеса. Той продължи да повтаря латинските думи, който накараха златното му колие да тръгне към него. Едва, когато го усети в ръката си, Ейвън отвори очи и видя, че се бе справил. Широка усмивка грейна на лицето му. Все още имаше невярваща емоция на него, но беше горд със себе си.
– Сега осъзна ли къде е проблемът? – Моргана се обърна към него въпросително.
– Не. Все още не вярвам, че и аз успях да го направя. Признай си, ти го направи!
– Ейвън, заслугата е изцяло твоя. И не съм тук, за да стоя на брегът на реката и да си правя магии сама! Този път се получи, защото го направи с емоция. Магията се контролира чрез емоция, а за да изпълниш останалата част от нея, ти е нужно съзнанието. – Моргана взе от ръката му колието и с няколко движения на дясната ѝ ръка над него и още латински думи, тя поправи скъсаното място. – Извинявам се, че го издърпах така от врата ти, но се нуждаех да събудя дарбите вътре в теб! Когато опира до магията, тя се нуждае ти да имаш желание да я изпълниш. Книгата не значеше нищо за теб, но колието знаех, че ще свърши работа.
– Хитра си! – Ейвън ѝ намигна с око. – Сега съм готов да ме научиш и на номера с поправянето на счупени неща.
– Мога да ти покажа още по интересни способности. – Моргана се усмихна доволна, че бе събудила любопитството и желанието на Ейвън.
Тя му подаде книгата, която продължаваше да е подгизнала от водата. Пред очите му и с няколко латински заклинания Моргана накара водата от книгата да се превърне в пара и да я направи отново суха. Сякаш никога не беше хвърляна в реката.
– Страхотно! – Той се възхити на магията.
– Сега разбираш ли каква сила притежаваш? Всичко, което умея аз, ти също го умееш. Просто дай шанс на силата вътре в теб.
– Но как да правя магия, когато тя се влияе от емоциите ми? – Ейвън я погледна с притеснение в очите си.
– Ако Розалинда означава за теб много, то значи се бориш за щастието ѝ. Мисля, че е достатъчна емоция. Но трябва да се научиш да поставяш емоциите си навсякъде. Ще те оставя да практикуваш още."

https://youtu.be/Jp1g4iMp4lQ Малък поглед към един друг ръкопис над който работя. Приятно гледане.

Празнично късметче

https://www.youtube.com/watch?v=jvDXRnUOlD4 Книгата все още се редактира. Това е само презентацията ѝ, защото до днес си нямаше такава. Пожелавам ви приятно гледане и бъдете свободни да изказвате мненията си.

Първата анотация на книгата ми "Орденът на пазителите", която сглобих от сюжета, който създавам за нея:

В изминалата между галактическа война, преди около сто години, Елдон Кустос бива спасен от непозната жена. В малкото време, в което са заедно, мистериозната жена му разкрива, че войната е водена с цел намирането на книга, която тя пази. Книга с ценна информация и знание, което искат да притежават императорската династия от съзвездието Орион. Преди да поеме и последния си дъх, Амелия Вератитем разкрива на Елдон само един от ръкописите от книгата, текст за създаването на машина, която да разпознава пазителите от нейния род. След края на войната, Елдон Кустос се прибира на родната си планета Алатум в съзвездието Кентавър. Основава в името на жената, която е спасила живота му, орден, който да пази книгата скрита на планетата. След смъртта му начело на орденът застава големият му син – Морис Кустос. Който не спира да търси пазителите от рода на Амелия. Единственият син на Морис – Данте е на прага да бъде приет в "Орденът на пазителите", заедно със сина на още един от главните членове на ордена – Лиам Парадисо. Двамата младежи израстват заедно, като братя и най-добри приятели. Докато съдбата не ги среща с красивата Алия Лего, местно момиче от Механичния град. Ситуацията не се усложнява само с пламналите чувства на младите мъже към нея, но и с разкритието, че Алия Лего е пазителка от рода на Амелия Вератитем. С изтекла информация от планетата Алатум, императорската династия от Орион решава, че е време книгата да попадне в ръцете им, а заедно с книгата и пазителката, която е единствената, която може да разчете текстовете в нея. Дали това е краят на планетата Алатум и "Орденът на пазителите"? Ще успее ли Данте да върне старото си приятелство с Лиам и да запази живота на жената, която спечели сърцето му още с първия му поглед върху нея?

✡ ₫₳ℝ₭ ₳₦₲€£ ✡