ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ СИ ОБЕЩАВАМ –от утре вече ще съм друга!По-трудно вече ще прощавам.По-лесно ще е като губя.По-вярно ще преценям всеки.По-малко ще скърбя за другите.Ще следвам лесните пътеки.Ще се избавя от заблудите:че дал ли си – ще получаваш, добър ли си – добри ще са и с тебе,че любовта е дар и Божа милост,обичаш ли – то значи си потребен!До корен ще изтръгна всички чувства и ще ги хвърля в кофата за смет.Да любиш без любов си е изкуство.А да забравиш после – чист късмет.Модерно е да вземаш без да даваш.Да пиеш жадно, после да рушиш.И ни доброто,нито злото да прощаваш.Каква съм старомодна – я ме виж!Затуй и днес отново обещавам!Но реката тече към морето.Да я върнеш обратно не става.А и слънцето нощем не свети. Златина Великов