Да спра да те обичам? Невъзможно...
Нима не чака утринта нощта
и в своите вселенски невъзможности
не сбъдват Битието?
И аз така...

Да спра да те очаквам? Боже мой...
Нима се спира времето пред вечността?
И даже да трепти до атом сложно,
то я дочаква. Чуваш ли?
Съдба...

Съдбата - мили мой, щом прати зов
и в две ръце предложи ти небето си,
о - няма на Земята черен ров,
връз който да положа коленете си.

Обичам те - обичай ме! Нали -
това сме чакали със тебе в празни нощи.
Навън вали...
Да - нека да вали...
Да спра да те обичам?
Невъзможно е...

Маргало