Сърце

Сърцето ми е толкова голямо,
че мога да обичам даже своя враг...
Стига да ми се усмихне само,
у мене ще изчезне злоба,ярост,яд.

В живота си обичам скъпи хора-
отминали,реални...те са в мен...
Сърцето ми не знае миг умора,
просто то обича нощ и ден...

То прощава разстояния,раздели,
приятелски отпраща сторени вини,
топли думи пази и постъпки смели,
помни дори в снега оставени следи.

Аз знам – не мога никого да мразя,
макар,че някой си го заслужават...
Мога да коря,но никога да газя,
да вярвам,дори и да ме мамят.

Сърцето ми със двете свои клапи
тупти и от обичта живее...
Ако не обича ,то ще спре да диша,
ще боли и от това ще остарее...

Антоанета Свещарова