"Ти знаеш ли как плаче една душа?
Без звук. Някак просто ... мълчаливо. Без да хлипа. Без излишни думи.....
В такива моменти разбираш колко все още непораснала за живота е тя.
В такива моменти душата ти за болката си плаче. За безсилието си пред нея. За мъката, която се е натрупала някъде вътре в теб. И оплаква онази част от себе си, в която не допускаш никого. Но колкото и да плачеш през нощта, научи се да плачеш така, че на сутринта да се усмихваш отново."
Галя Кутулева - из "Рошавите мисли на едно влюбено момиче"