Щастието има главоболие и минава по обходни пътища.Тази вечер нещо го тревожи,свърна в ляво, към задънената улицата.Две сърдечни области го чакат,всяка с’ своя крива на летене,траекторията им потъва в мрака,в ямката на лунно затъмнение.В две пресечни точки на живота,два часовника отмерват тръгване.В Маргарита Майстора познаха,ала той не я позна, за съжаление.Щастието го боли главата, абдикира без да осъзнава:любовта е форма на спасение,но когато е нещастна-не прощава.Маргало