Искам те, а чувството ме плаши!
Покълнало е в мен и ме души.
А пулсът ми към ада ще отпраши,
дъждът навън не спира да вали.
Рисувам те по влажното стъкло
в прозореца на моите надежди,
щом тясно става земното кълбо,
оплетено в любовните ни прежди.
Искам те, без милост в мен гори
най-жадната пустиня на земята.
Дъждът навън... не ще я утоли,
душата ми... от обич е саката!
Навън вали, любимите черти
на моя блян несбъднат пропътувах.
С очи-пожар, тя с тях ме покори,
а толкова от близост се страхувах!